Незабравимо преживяване край гнездото на царските орли

Незабравимо преживяване

Тази година отново участвах в работата по проекта за царския орел – влязох в ролята на „бодигард“ на двойка царски орли в Сакар планина. Двайсетте дни край гнездото на орлите се оказаха полезни и срещнах много любознателни и отзивчиви хора.

Не за първа година пазя гнездо на царски орли, но сега беше по-различно. Двойките, които съм пазил досега, имаха опит в отглеждането на ново поколение и „изработени“ реакции към действията на хората или явленията в природата. Тазгодишните ми „клиенти“ открихме през 2005 г. заедно със Силвия Дюлгерова и Яна Гочева. Оказа се двойка без никакъв опит в отглеждането на малки, както се казва – млади и зелени. Орлите не знаеха какво да правят, когато наблизо минава човек или каруца.

Проблемите започнаха още първия ден, защото местните пастири преминаваха със стадата си много близо до гнездото. Подплашени, орлите напускаха дома си и оставяха яйцата си на студения вятър. Първата ми „акция“ беше да се запозная с пастирите и да им разкажа за орлите. Те бяха впечатлени от това, което чуваха за биологията на орлите и от интересните факти за навиците на птиците. Овчарите, а и останалите хора се трогнаха, когато научиха, че в България има само 17 двойки царски орли и едната е в тяхното село. Започнаха да се гордеят с този факт и обещаха да направят всичко възможно за опазването на тази двойка царски орли. Предложиха да поставят под гнездото табела с информация за птиците и сами да го пазят.

Сн.Димитър Градинаров

Изглежда обаче, мълвата за царските орли не беше стигнала до всички в селото. Бай Иван, собственикът на нивичката, в която попада тополата с гнездото, решил да я засее – работи и на висок глас хока животните. Изплашени от шума, птиците излетяха от гнездото и закръжаха над него като „лаеха“. Да кръжат над дървото при опасност е нормална реакция, но когато продължава повече от час, значи има нещо нередно!!! Отидох да проверя – дядото си оре нивата и подвиква на животните. Поговорих с него и бързо се разбрахме да се прибере за 2-3 часа да отпочине, а през това време орлите да се приберат в гнездото, за да бе прекъсва инкубацията на яйцата. Още същата вечер, след светкавичната намеса на Митко Демерджиев, успяхме да го убедим тази година изобщо да не обработва нивата. Предложихме да намерим друга нива, да я изорем и засеем, за да не е ощетен. бай Иван се съгласи на драго сърце. Има ли нужда да разказвам с какво се занимавахме на следващия ден? Важното е, че оттук нататък двойката продължи да мъти безпроблемно. Останаха само постоянните атаки на мишелови, врани и други орли. Но царските орли са бойци и не се предават така лесно – враните доста си изпатиха от тях…

Приятните моменти под гнездото бяха свързани с изключителното отношение на хората от селото – към мен и към птиците. Всеки ден малки и големи идваха на точката, за да научат новините или да погледат как орлите се хранят сами на 200 метра от тях. Едно момче така се запали да помага, че осигури за подхранване цял овца! За съжаление, орлите не се възползваха от предоставената им трапеза и предпочетоха да ловят щъкащите наоколо вкусни лалугери. Една сутрин ученици и учители от селото не ме пуснаха да тръгна за точката, преди да им разкажа нещо за орлите. Бабите сутрин ме гощаваха с домашни курабийки и топло кафе, а вечер ме чакаха с въпроса „Как е орелът днес?“

За да предпазим двойката царски орли, които охранявах, не мога да ви кажа името на селото. Но там за по-малко от месец се почувствах като у дома си. Пожелавам ви поне за няколко дни да попаднете на подобно място. Там дори само усмивката на овчаря, станал твой приятел, те изпълва с желание да продължиш да се занимаваш с благородната кауза една от двойките царски орли в България да отгледа и тази година своето потомство.

Автор на статията: Георги Герджиков

Снимки: Светослав Спасов, Димитър Градинаров

Източник: Списание „За птиците“, брой 2/2006, издател: Българско дружество за защита на птиците

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *